В Норвежкото библейско дружество работи украинката Виктория Рачинец. Тя живее в Киев със съпруга си Анатолий Рачинец, който е помощник генерален секретар на Украинското библейско дружество. В кореспонденция с норвежкия офис тя описва текущата ситуация в украинската столица. Историята и е поместена и в норвежкия всекидневник „Dagen“.

„Представете, че се събуждате всяка сутрин чудейки се дали ще имате електричество днес или не. Тъй като много електроцентрали в Украйна са разрушени, рядко имаме електричество в домовете си. Опитваме се да планиране деня си по някакъв начин, но всичко зависи от това дали ще има ток в града.

Понеже в повечето случаи нямаме електрозахранване, не можем да се къпем, защото резервоарите за гореща вода и помпите не работят. Не можем и да готвим, дори не можем да си направим чаша кафе или чай, защото всичко тук е работи на ток.

Излизаме и се надяваме да намерим нещо за хапване или да си купим чаша кафе. Но никъде няма светлина. Ето защо започваме да обикаляме кварталите на Киев. Ако забележим, че в някой квартал има ток, тичаме в местния магазин, но често пъти докато се каним да платим стоките, чуваме алармата за въздушна атака. Това затваря всичко. Всички трябва да се скрият в бомбоубежищата, въпреки че всички са гладни.“

Понеже сега животът в Киев не е лесен, Виктория е благодарна, че децата и са в безопасност в Норвегия. „Всеки ден благодаря на Бог за това, че децата ми са в безопасност“, пише тя. „Това е толкова голямо благословение от Господ, че нашите деца не са тук. Те са на безопасно място. Поради това ние все още можем да служим.“

Директорът на Украинското библейско дружество Александър Бабийчук живее в наскоро освободения град Херсон. „Christianity Today“ съобщава, че служителите на Библейското дружество са успели да влязат отново в офиса си за първи път от август. Все пак завръщането е горчиво - навсякъде има следи от куршуми, а стаите са пълни с бутилки водка.

Въпреки победата за града и отстъплението на руската армия, много хората си задават екзистенциални въпроси, споделя Бабийчук. „Трябва да продължим да носим Словото Божие, защото войната разтърсва самата основа на живота на хората“, казва той. „Те търсят отговори на въпроси като: защо има война, защо Бог я допусна.“