<p>Уникален рожден ден се проведе в африканската държава Мали - девет напълно здрави, жизнени деца навършиха две години, миналия уикенд.</p><p><span>Фатума, Кадидия, Хава, Адама, Ому, Бах, Мохамед, Оумар и Елхаджи не са еднояйчни близнаци.</span><br /></p><p><span>Тази година децата празнуваха втория си рожден ден и то в собствената си държава. </span><br /></p><p><span>Каква е историята им? </span><br /></p><p><span>Майка им, Хаилма Сисе, очаквала седем деца. Поради сложността на специалните грижи, необходими за раждането на толкова много деца, била преместена в клиника в Казабланка, Мароко.</span><br /></p><p><span>За нейна изненада, обаче, децата били девет, а не седем - пет момичета и четири момчета. Понастоящем тя държи световния рекорд на Гинес за най-много живородени деца. През последните 19 месеца децата са били под специализирани грижи в Мароко.</span><br /></p><p><span>Миналия уикенд близнаците за първи път празнуваха рожден ден в родината си. </span><br /></p><p><span>„Благодаря на Бог, че ми позволи да празнувам рождения ден на децата ми у дома, в Мали“, казва 27-годишната Сисе.</span><br /></p><p><span>Тя и съпругът й Абдел Кадер Арби вече имат 4-годишна дъщеря и споделят, че никога не са предполагали, че семейството им ще порасне толкова бързо.</span><br /></p><p><span>На тържеството са присъствали близки, роднини, приятели, дори педиатърът на децата.</span><br /></p>
<p>Спонтанно хваление е започнало в голям бразилски супермаркет миналата седмица. Във видеото публикувано в инсаграм се вижда как вярващи вдигнат ръце и се покланят на Бога в самия супермаркет.</p><p><span>Въпреки че са в оживен магазин за хранителни стоки и покрай тях хора избират продукти, бутат пазарски колички и пакетираха артикули, вярващите пеят и се покланят на Бог свободно. </span><br /></p><p><span><a href="https://www.instagram.com/reel/CqGrMoRAuVt/?igshid=YmMyMTA2M2Y%3D" target="_blank">Публикацията</a>, споделена от християнската страница @betteryouliving, има близо 40 000 харесвания. Към описанието е включена и молитва за всички, които гледат клипчето:</span><br /></p><p><span>„Господи, молим се да излееш Духа Си. Молим се за чудеса, мир и благословения в тези времена, в които живеем. Молим се, дайте ни смелост и запали сърцата ни за Теб. Използвай ни мощно за Твоя слава, като доведеш мнозина при Себе Си. В името на Исус, амин.”</span><br /></p><p><span>Освен това от страницата правят и призив за споделяне на вярата:</span><br /></p><p><span>„Всички можем да се съгласим, че има толкова много изгубени, съкрушени и объркани хора днес, които имат нужда да чуят за Исус. Подкрепете ни в молитва за спасението на 100 000 човека през 2023 г.! Това е ГОЛЯМА цел, но ние служим на ГОЛЯМ БОГ!“</span><br /></p><div><br /></div>
<p>Родителите на най-недоносените близнаци в света споделиха своето свидетелство за това как Бог по чуден начин е запазил живота на децата им. </p><p><span>Децата са били родени в Канада точно на 22 - ра седмица от бременността. Това ги прави „микро недоносени“.</span><br /></p><p><span>Година след раждането родителите им използваха социалните медии, за да споделят своето свидетелство и да отдадат слава на Господа.</span><br /></p><p><span>Те написаха: „Отдаваме цялата слава на Бог за чудото, което извърши, за живота на Адия и Адриал.“</span><br /></p><p><span>След раждането им лекарите извършили животоспасяваща операция, но шансовете им за оцеляване били нулеви.</span><br /></p><p><span>Докторите казали на Кевин и Шакина Надараджа, че бебетата няма да оцелеят и няма какво да се направи, съобщава „Daily Citizen“.</span><br /></p><p><span>Друго медицинското лечение, освен операцията, било отказано, защото докторите смятали, че е безполезно. Тогава се намесила организация, наречена „TwentyTwo Matters“, която предлага подкрепа на родители с деца, родени именно през този (двадесет и втори) гестационен период. Чрез организацията била уредена втора операция, но в друга болница.</span><br /></p><p><span>Според Кевин, бащата на децата, организацията е била „изпратена от Бог“.</span><br /></p><p><span>След шест месеца прекарани в болница, близнаците били изписани. </span></p><p>Семейството публично заяви, че вяра в силата на молитвата. Те получили своето чудо чрез молитва и вяра в Бог.</p><p><span>Когато от рекордите на Гинес говорили с Шакина, майката на децата, тя споделила: „Бебетата бяха близо до смъртта толкова много пъти, но когато хората се молеха, нещата чудодейно се променяха.“</span><br /></p><p><span>От световните рекорди на Гинес, в които децата са вписани като най - ранно родените, оцелели бебета, казват: „Шакина и Кевин са благочестиви християни, които вярват, че силата на молитвата – от приятели, роднини и дори непознати по целия свят – е помогнала за спасяването на живота на близнаците.“</span></p>
<p>След като се сприятелила с две момичета - християни в училище, тя се съгласила да тръгне на пътешествие за да открие истината. Родителите на момичето (чието име не се споменава) били уважавани ислямски лидери. </p><p><span>Въпреки това тя редовно се срещала със своите приятели християни и заедно обменяли мнения, четейки както Библията, така и Корана. Тайно тя искрено желаела да обърне своите приятели към исляма. Като мюсюлманка, живееща в Америка, тя била свикнала да защитава своите вярвания и да печели в спорове.</span><br /></p><p><span>След време тя почувства, че е спечелила спора с християните. Тогава, обаче, тя започнала да изпитва душевни терзания. Молела се, постила, викала ден и нощ към Аллах, за да покаже на хората, че той е истината. По същото време отново започнала да чете и Библията.</span><br /></p><p><span>„Четейки я [библията, за мен], сякаш наистина нещата описани там се случваха“, отбелязва жената.</span><br /></p><p><span>След като говорила по телефона с приятел, който също бил християнин, той я насърчил просто да покани Исус в сърцето си.</span><br /></p><p><span>„Мюсюлманите вярват, че ако поканиш Исус в сърцето си… това е ад завинаги. Не можеш да се върнеш назад“, споделя тя. Но се помолила със следната молитва: „Който и да си, искам да ти дам живота си. Ако ти си Исус, можеш да влезеш в сърцето ми!“</span><br /></p><p><span>Шокиращото за нея било, че на следващата сутрин тя се събудила с мир в сърцето си - цялата мъка и болка си били заминали. Посещавайки църква същата седмица, тя откликна на призива за покаяние и публично предала живота си на Исус.</span><br /></p><p><span>„Трябва ти повече вяра, за да не вярваш в Исус, отколкото да вярваш в него“, отбелязва тя, докато споделя свидетелството.</span><br /></p><p><span>„За първи път изпитах истинска любов в и чрез Исус.“</span></p><p><a href="https://www.facebook.com/bethel.church.redding/videos/10154328385956824/?extid=CL-UNK-UNK-UNK-IOS_GK0T-GK1C&mibextid=2Rb1fB&ref=sharing" target="_blank">https://www.facebook.com/bethel.church.redding/videos/10154328385956824/?extid=CL-UNK-UNK-UNK-IOS_GK0T-GK1C&mibextid=2Rb1fB&ref=sharing</a><span><br /></span><br /></p>
<p>В скорошно интервю за CBN News, звездата от фила „Бог не е мъртъв (God's Not Dead)“, Кевин Сорбо споделя как една среща с покойния евангелизатор Били Греъм е променила живота му.</p><p><span>Когато Сорбо бил само на 13 години, присъствал на едно от събранията на Греъм. Било през август, а смите събрания се провеждали на панаирните площадки в Сейнт Пол.</span><br /></p><p><span>„Беше толкова вълнуващо за мен; Спомням си го много ясно“, казва Сорбо. „Помня го, защото направих нещо, което обикновено не бих направил.“</span><br /></p><p><span>Когато Греъм попитал дали някой иска да предаде живота си на Христос, Сорбо решил да стане от мястото си и да излезе напред. След събранието срещнал и известния евангелизатор.</span><br /></p><p><span>„Изведнъж една ръка погали главата ми, аз се обърнах, и това беше преподобният Греъм“, спомня си Сорбо. „И... си поговорихме малко.“</span><br /></p><p><span>Тогава Греъм също се помолил за него. Години по-късно от екипът на Греъм се свързали със Сорбо и го помолили да разкаже свидетелството си в книгата на Били Греъм „Пилешка супа за душата: Били Греъм и аз: 101 вдъхновяващи лични истории на президенти, пастори, артисти и др.(Chicken Soup for the Soul: Billy Graham & Me: 101 Inspiring Personal Stories from Presidents, Pastors, Performers)“.</span><br /></p><p><span>„За мен бе голяма чест да бъда част от това“, споделя Сорбо, добавяйки, че е помогнал и в рекламирането на книгата.</span><br /></p><p><span>Сорбо израства „в много силно лютеранско семейство“ и за първи път прочита книгата Откровение като малко дете. </span><br /></p><p><span>Той споделя, че е прекарал целия си живот в църква.</span><br /></p>
<p>Учен, който вярвал, че Бог е просто приказка, открил Неговото съществуване, след като прочел Библия, която му била дадена.<br /><br />За съжаление мнозина в научната общност не вярват в Исус Христос. Такъв бил и Йозеф Чалупка. Като дете той се очаровал от науката и математиката. Искал да знае как работят нещата. Когато пораснал решил, че ще учи в технически университет.<br /><br />„Ако има някакво точно научно доказателство, с което можеш да докажеш нещо, ти го доказваш“, отбелязва Чалупка пред Фейтпот. Това било първоначалното му убеждение.<br /><br />Чалупка споделя, че избрал да учи „управление на автоматизацията“, което описва като „комбинация от роботика, програмиране, електроника“. В тази област продължава да практикува и днес. Той сподели, че обича да проектира нови алгоритми, които помагат за „разпознаването на различни сигнали“ и обича да преподава, защото обича „да предава научното познание... на студентите“.<br /><br />Чалупка за първи път се среща с вестта за Исус, когато двама мъже раздавали Библии пред университета, в който работи ученият. Тогава животът му се променил напълно.<br /><br />Йозев разказва, че е бил „щастлив да вземе Библията“ от дарителите, тъй като наистина „исках да прочета цялата история на Исус“. Той признава, че „винаги е смятал, че историята за Исус и как Той беше възкресен от мъртвите е приказка“. И така, ученият искал да има Библия, за да „говори с други християни“ и да може да проведе „дебат с някого“, което било „необходимо, за да се има цялата информация“.<br /><br />Въпреки това, след като прочел Библията, Чалупка осъзнал, че Писанието изобщо не е това, което той преди това е смятал, че ще бъде. Ученият признава, че е открил „много логична структура“, която го е накарала да осъзнае, че „това не е просто приказка“ и че „Бог е напълно различен“ от това, което си е представял.<br /><br />Когато Чалупка прочел цялата Библията, той осъзнал, че „Исус е бил на този свят по съвсем различни причини от тези, които [той] първоначално е смятал“. Ученият признава, че се чувствал „изненадан“ от това „колко мил“ е Исус и „колко различен“ е от това, което си е мислил. Тогава „започнал да Го търси“.<br /><br />„В момента, в който реших наистина да търся Исус, бях напълно преобразен отвътре. Сякаш бях ударен от мълния“, спомня си Чалупка, обяснявайки, че вместо да изпитва болка, както човек, ударен от мълния, би се чувствал, той почувствал нещо съвсем различно. „Бях поразен от абсолютен мир и почивка. От този момент знам, знам с главно З, че Бог наистина съществува.“<br /><br />Чалупка сподели, че други учени като него също намират Бог на „ръба на своите изследвания“, когато осъзнават, че „наистина има нещо повече“. Той добави: „Всички естествени системи, независимо дали са във физиката, химията или биологията, са толкова сложни, сложни и интелигентно създадени, че зад този интелигентен дизайн определено трябва да стои Интелигентен Създател.“<br /><br />„За мен лично този интелигентен създател е нашият Бог Исус Христос“, заключи Йозеф.<br /></p>
<p>Група рибари, чийто кораб потънал рано сутринта в неделя по време на риболов в Карибите, казват, че благодарение на Бог сега са живи.</p><p>Според информация на „Trinidad and Tobago Newsday“, петимата мъже на борда на кораба „Crystal Eye“ са били: капитан Джеймс Кируан на 59 години; Джером Ником на 63 години.; Кайл Дайър на 31 години; Азим Бакш на 35 години и Кестън Фредерик на 36 годни.<br /></p><p>Мъжете се опитали да помолят за помощ чрез радио станцията си, но за съжаление сигналът не бил достатъчно силен или ясен, и спасителите не могли да разберат как да ги намерят. 55-футовият тринидадски риболовен кораб потънал близо до брега на Югозападно Тобаго малко след полунощ.<br /></p><p>Въпреки леденостудената водата, мъжете облекли спасителни жилетки и скочили в морето. Носели се два часа по вълните, преди бахамския кораб, „The Siem Spearfish“, да се натъкне на уплашените рибари и да ги спаси.<br /></p><p>Мъжете благодарят на Бог, че е отговорил на молитвите им и ги е запазил живи.<br /></p><p>Джером Ником споделя пред Newsday: „Благодаря на Бога, отдавам Му цялата чест, слава и хвала. На всеки, който ме слуша сега искам да кажа - вярвайте в Христос. Той е този, който ни спаси. Бог ни заведе до кораба, който ни спаси. Никой нямаше да може да ни види посренощ в морето.“<br /></p><p>Кайл Дайър на свой ред разказва: „Водите бяха бурни, наистина бурни. Ако не беше Бог, нямаше да сме живи днес.“<br /></p><p>Къртис Дъглас, президент на Асоциацията на рибарите в Тобаго (ATFA), каза пред сайта Newsday, че спешните повиквания от кораба Crystal Eye са били „приглушени“ и е било трудно да се разбере какво казват рибарите.<br /></p><p>„Не можахме да получим точната информация, защото радио сигнала беше слаб и неясен“, каза Дъглас. „Това беше между полунощ и един часа (неделя сутринта).“<br /></p><p>След измъкването им от водата, рибарите са транспортирани до пристанището Скарбъро, където медицински персонал лекува Кестън Фредерик от хипотермия, но никой от мъжете не се нуждае от хоспитализация.<br /></p><p>Агенцията за управление на извънредни ситуации на Тобаго (TEMA) изрази своята благодарност към бахамския екип и всички спасители и екипи за бързо реагиране.</p><p>„Благодарности на екипажа на Siem Spearfish и на всички участващи спасителни групи за бързите действия и помощта оказана на рибарите“, написа TEMA във Facebook.</p>
<p>Майкъл Евънс е виждал ужасите на войната и преди. Той е бил в разгара на конфликта в ивицата Газа, в Израел, докато ракети избухвали в районите, където е помагал на евреи от името на служението „Приятели на Сион“. <br /><br />Миналата седмица, обаче, билa много различна като преживяване за Евънс. Докато бил в Украйна, за да достави храна, топли дрехи и медицински консумативи на бедните евреи в страната, той се озовал в окопите намиращи се на руската граница, с цел да послужи на украински войници. <br /><br />Евънс осъзнава, че поради височината си (183 см.), пребиваването му на границата не е много безопасно. <br /><br />„Това може би е единственият път в живота ми, в който съжалявам, че съм толкова висок“, казва Евънс, който е в Украйна от събота и говори пред „Charisma News“ в 17:30 часа. местно време. „Намирам се на границата, в окопите с украински войници, а самите окопи не са много големи. Тук не е необичайно да има картечен огън.<br /><br />„На съзнателно ниво, да, малко е страшно“, казва Евънс. „Но на подсъзнателно ниво, не, защото се молих преди да дойда тук и имах мир. Приех в сърцето си това, което Святият Дух ми говори от книгата на пророк Еремия 29:11 - Господ има планове за бъдеще, живот и надежда - това ме утеши. <br /><br />Евънс, който е син на кандидата за Нобелова награда за мир Майк Евънс, каза, че за него е чест да бъде в такава опасна зона, за да служи на войниците. <br /><br />„Тези момчета са много смели и много твърди личности“, казва Евънс. <br /><br />„Влязох и се помолих чрез преводач за мир и за Божията закрила над тях“, добавя той. „Те бяха много възприемчиви към това, което им казвах. В контраст, не познавам много хора в Америка, които биха били толкова възприемчиви към Евангелието в мирно време, още по-малко във военно време.“ <br /><br />„Не знам дали се страхуват (от случващото се), това не го споделиха с мен“, казва Евънс. „Да, тук се усеща напрежението и не само на границата, а в цяла Украйна. Като цяло повечето хора тук са неспокойни от това, което може да се случи, имат и план за евакуация при евентуален конфликт. Имат приготвени чанти с храна, медицински консумативи и други неща. Някои казват,че ще избягат при роднини в Европа, а други смятат да се крият по планините.“ <br /><br />Украйна, казва Евънс, е дом на една от най-бедните еврейски общности в света. Приятели на Сион служат на тези общности вече повече от 10 години. <br /><br />„Това са хора преминали през ужасите на Холокоста и за съжаление са забравени, живеейки в бедност“, казва Евънс. „За мен е чест и радост да служим както на тези хора, така и на сираците в тази страна. Това са специални хора и ние трябва да ги обичаме така, както Исус ги обича.“ <br /></p>
<p>Малката европейска държава Албания на брега на Средиземно море има впечатляваща история. В различни времена тук са живели различни хора: илири, гърци, римляни, византийци и др. <br /><br />В древни времена страната е била неразделна част от Римската империя, след това става независимо кралство през 12 век. Окупирана е от османските турци в продължение на близо 500 години, а през 1912 г. обявява независимост. След втората световна война се превръща в комунистическа държава. <br /><br />Днес Албания е демократична държава. По-голямата част от 2,8 милионното албанско население изповядва исляма - 59%, християните са 17%, атеистите - 15%. <br /><br />След революцията през 1991 г. и падането на комунизма много евангелски мисионери идват в Албания. Днес повече от 20 000 албанци са новородени християни и принадлежат към една или друга евангелска деноминация. <br /><br />Всички те са обединени в единен Евангелския Алианс на Албания (EAA). Според генералния секретар на EAA Ергест Бити, алиансът е официално признат от правителството на страната като „протестантска религия“. <br /><br />Поради това единство християните са официално признати в обществото и имат голяма свобода за извършване на мисии и евангелизации. <br /><br />Пример за това е малка християнска гимназия в град Лежа, основана от пастор Дини Шахини и съпругата му Клементина. Училището стартира преди 10 години със 7 деца, а днес има 180 записани ученици. Много влиятелни лидери в града изпращат децата си в това училище, което предлага образование на английски и албански, акредитирано е да издава както албанска, така и американска диплома за завършено средно образование (дипломата се признава и от албанското, и от американското правителство). <br /><br />Завършилите училището продължават обучението си в Европа и Северна Америка. Високият образователен стандарт на училището е известен в цялата страна. „Изживяваме чудеса след чудеса в нашето училище“, казва пастор Шахини. <br /><br />Но има и някои предизвикателства.<br /><br />Малките и често финансово затруднени евангелски църкви не могат сами да понесат финансовия товар. „Получаваме финансова помощ от християни в Северна Америка и Европа“, споделя Шахини. <br /><br />„Друг проблем са учителите.Църквата в албания все още няма достатъчно добре образовани учители. Сега наемаме учители дори от Украйна. Необходима е спешна подкрепа в тази област.“ <br /><br />Въпреки това християнската гимназия в Лежа поставя стандарт за висококачествено образование в страната. Това от своя страна отваря неочаквани врати за евангелизиране. </p><p>Пастор Шахини разказва: <br /><br />„Поканихме деца от беден ромски произход в нашето училище. Те идват от семейства, които никога не са имали привилегията да посещават училище и, разбира се, никой от тях не може да плаща за обучение. Нашата училищна фондация набира помощи за тях под формата на дрехи и храна - не само за децата, но и за семействата им. Чудесно е да видим как децата от финансово заможни семейства носят помощи в училището, които и ние от своя страна даваме на нуждаещите се. <br /><br />И сега някои от ромските родители започнаха да посещават уроци по ограмотяване в нашата църква, присъстват и на богослуженията ни. Чрез училището имаме възможност да докоснем недокоснатите с Евангелието”. <br /><br />Историята на училището в Лежа е добре позната в Албания. Много пастори мечтаят да направят същото. „Нашите църкви са готови да станат обществено значими“, казва генералният секретар на Евангелския Алианс на Албания Ергест Бити. <br /><br /></p>
<p>Благодарение на публичен призив от техния пастор, повече от 160 000 долара бяха дарени в помощ на пет деца в Де Мойн, Айова, САЩ, които останаха сираци, след като баща им - християнин бежанец загина в автомобилна катастрофа в петък, само четири месеца след тяхната майката почина при раждане. <br /><br />Пастор Юджийн Кирухура от църква Шалом Ковенант () в Урбандейл описа трагедията сполетяла децата на GoFundMe страница в неделя. <br /><br />Бащта на децата, 30-годишният Кайра се преместил в Де Мойн със семейството си преди две години като бежанци от Демократична Република Конго. В петък, според информация на шерифа на окръг Маршал, той е шофирал по магистрала Айова 330, окръг Маршал. Около 14:05 часа., поради усложнените пътрни условия в следствие на снежна буря, колата му излязла от пътя и пада в намиращата се в близост река. Според последни данни баща на децата е пътувал към завода за преработка на свинско месо JBS в Маршалтаун, в който работел. <br /><br />Пастор Кирухура споделя, че когато стартирал кампанията за набиране на средства в помощ на сираците, целта била да се съберат 60 000 долара, с които да се покрият разходите за погребението на бащата и да се създаде фонд за подпомагане на децата. <br /><br />След огромената съпричастност получена от обществеността е напълно възможно да се съберат 200 000 долара. <br /><br />Според доклад на KCCI Кайира е издържал цялото семейството. Неговите болни възрастни родители сега се грижат за децата му, но те не могат да работят. <br /><br />„Децата могат да живеят при своите баба и дядо, но те не могат да работят, понеже не знаят английски, а и здравето им е разклатено“, казва пасторът на KCCI. <br /></p>
